Графинята
Сега сме само двамата и се гледаме в очите с онези свещени обещания, които си дадохме преди еони в друг живот. Дали да не обвиним РЕАЛНОСТТА, че ни раздели. Дали първи ще се отронят ДУМИТЕ НА ЛЮБОВТА? Мълчим, може би за последно, малко преди да развалим заклинанието, което ни запрати на две далечни страни. 
Студ…, постоянно се обграждах с хора, но продължавах да треперя без теб. Оставих другите да ми казват, „от какво за Бога“, съм бил имал нужда. Никога не съм спирал да те обичам…, никога, дори когато АЛЧНОСТТА ми постоянно си приписваше заслуги, как сега с нея си ни е най-добре – СВОБОДНИ. Остарявам, никога не съм бил добър в самозалъгването, камо ли сега, че магически или свише някак си там, ще върна младостта. „НИКОГА“…, това чувам някой да ми шепти злорадо в ухото, дрънкайки с шутовски звънчета, докато се правя на заспал.
Може би ти, ще кажеш нещо първа…, „НЕ“, усмивката ти казва всичко, знам. Докосваме се за първи път от толкова дълго време, а сякаш никога не сме се пускали.
Дали това СЕГА не е от онези мои сънища, които са по-цветни и от РЕАЛНОСТТА, защото нямам куража да е наяве, където сигурно ще ме отхвърлиш? И…, какво е това СЕГА и какво е това РЕАЛНОСТ? Да, пак си измислям как стоим, хванати за ръце…, целувайки се с очи. Знам, че знаеш всичко и няма нужда от ДУМИ НА ЛЮБОВТА…, не мога да си припиша и заслуги, защото всичко вече е изпято…, в най-любимата ми песен на КУИЙН – „Las Palabras de Amor“.
Понякога се насилвам да изпитвам болка, че ми липсваш, знаеш, че обичам да преигравам, но не се получава…, не ме боли. Ти никога не си ме наранявала. Вчера ми е утре, днес ми е вчера. В тези моменти, когато си те рисувам пред мен се чувствам…, събран. Ти винаги се усмихваш, отговаряш ми като в огледало.
Рисувам те с най-живата боя пред мен, досега имах някои портрети, които много приличаха на теб…, кого заблуждавам, не можеха дори за малко да се сравнят с теб.
Заслушай се, сега…, където и да си заслушай се, идва от теб, отвътре, пея с парченце от душата си, което скрих в теб. Чуваш ли…, много ясно, че фалшиво, но е за теб. Научи го да пее красиво като теб, така както ме направи по-добър човек.
Логично е следващият абзац да започне с „Огледай се, сега…,“, но няма да започне така, защото е логично да не съм логичен. Знам, че не е нужно…, оглежда се този, който търси, а ти знаеш, че винаги ще пея вътре в теб с ДУМИ НА ЛЮБОВТА. (откъс от предстоящия ми роман) Еленко Ангелов #elenkoangelov