Еленко Ангелов

сряда, 10 септември 2014 г.

„Сезоните са длъжни да се сменят“, пее в моята любима песен Боб Дилън. Понякога това става неусетно, друг път - рязко. Неусетно минаха 6 любими години, в които публично, с открито лице и име се рових в калта на световните и родни теории на конспирацията, за да заблестят фактите с ядрата си истина. Защо ли, защото мога. Книга, телевизия, книга, вестник, книга, радио, книга, списание… Не, че публинацистите ме научиха да слагам, където искат, пълен член и запетайки… Житейската ми линия тегли чертата и равносметката е, че повече боли от истината, отколкото от лъжата. Вече се губи и вкусът от горчивата жилка от обвинения в печалбарство от конспиративен популизъм при влагане без никаква възвращаемост на средства от семинари за личностно развитие и работа като психолог в книги на антиконспиративна тема в родния книжен пазар. Когато си направил необходимото да получиш от обществото лоша награда като подсказвач и преносител на лоши новини и достатъчното да спечелиш съмишленици, любов и симпатия, сезонът се сменя. Днес е време, в което щастлив ме прави да правя повече неща, които прегръщат и усмихват хората, защото е факт, че те имат много повече нужда от това, отколкото да им се ръси акъл и насочва фенер в очите, докато спят. И какво по-хубаво от това, че се прегръщаме и усмихваме в барове, театри и халтури. С един или два афоризма и сентенции да кажеш много повече, отколкото и с 10 книги и лекции. В този момент усещам, какво значи „да си на кантар“ дали да приемеш поканата на TV7 за „подозрителните атентати от 11 септември“ като гост на кака Лара в „Още нещо“ и да преглътна отношението на „Списание 8“ за това, че чудодейно от редакцията им се изтри запис от над час с най-изчерпателното ми интервю за „кемтрейлс и климатичните оръжия“ и да им дам ново ебентуално за другата седмица. С навлизането на Fb e очевадно, че душевният ексхибиционизъм не е чак такова отклонение от „личността в норма“. „Сезоните са длъжни да се сменят“…

Еленко Ангелов