Еленко Ангелов за delo.bgКак ми се размина и тази година Терминал 2 да ме поздрави с Честита нова родина. Оставам тук и няма да плача, все едно беля лук!
Гледах новините (и по ТV7, битивиту, noFa), чувстват се като старите. След фамозната новина, че #Кой и майкЯ му (ей, размина им се и тази Коледа, си казвате тук, нали) официално предявяват претенции и към тЕхно монопола със закупуването на „Техномаркет“ (щото то си пише, че е тЯхно), смених канала (ей, не наядоха се де*а) с Vh1 и потънах с глътка кафе в асоциативни спомени.
„Преди много, много години…“ в един роден мобилен оператор сключих договори за работни взаимоотношения. Дали заради лукавство (може да се замени с „капиталистически нюх“) и хитрост (да не се бърка с далновидност) или заради тъпотията на „шефовете“ и „слугинаж“ (до един сватя или роднини по СЕРЕбрена линия), до една година и половина започнах да получавам „заплата“ сериозно по-голяма от възнаграждението на изпълнителния директор. Това продължи три месеца. „Силата се пробуди“ и цитирам един от членовете (буквално „член“, сещате се) на борда на директорите:
„Миии свикахме извънредно събрание на бордЪ. Ми то такова, не може така, Еленко – ти да лапкаш повече от назе!“
И ми удариха „Ctrl-Alt-Del”. Не след дълго на стандартна заплатка в новите договорни отноСношения Тони Стругаро ме възпя в “Нема бизнес – нема пари“… и останалото е история.
„Капитализъм, бате“, шефове на фермата са Свинете, #кой се прави на учуден (за справка „Фермата“ от автора на „1984“). Или се въргаляш в кочина и се изкачваш отново по корпоративната стълбица в курника (която е къса и осрана), или виеш благородно като елен(ко) и бягаш от пусии на авджии. Какво да Ви кажа повече в първата ми за 2016 г. статия за delo.bg, „Вие си знаете най-добре, ама аз да си Ви река“.
Мислейки си „е в тая дъръжава“ горе в бизнес и политика всички ли са свине – сватЯ, че и по СЕРЕбрена линия…
Я да тегля един душ (че дУша не остана) и да се по‘самоанализирам още (да не се бърка с мастурбация) под топлата вода – дали пък чисто по български не завиждам и обиждам семейни моно(стерео)полисти #1, да премина в главитрифоновото „нема такава дъръжава“ или спокойно, спокойно, все някой ще се погрижи, то ние българите след две ракии удряме по масата и аХа- ахА да станем и да теглим ножа.
Наздраве и честита Нова Гадина!