вторник, 22 април 2014 г.

Разпети петък, преди 23 години, близо до Плевен, в късен следобед лежах на червения асфалт, изхвърчал от задното стъкло, с потрошена глава, спукани кости и счупена ключица, след жесток сблъсък с пиян шофьор... Секундата, в която бях във въздуха се разтегна в минута с ярка белота и чувах най-успокояващия, силен, мъжки глас:

„Всичко ще бъде наред, всичко ще се оправи“.

Има нещо, което се грижи да не бъдем нищо...

Еленко Ангелов





Няма коментари:

Публикуване на коментар