Звукът на сутрешната аларма от умния телефон ни приканва не за молитва, а към работа, заедно с милиони други оглупени несретници, на която да възхваляваме невидимото си робството пред пещи, които никога не се оставят да изстинат.
Цветните сънища от РЕМ фазата примесени с празните картини изплетени от свободни асоциации свързани с номинациите в „Биг брадър“ избледняват в сивотата на това, в което можем да се закълнем, че е „Будният ни живот“.
Тази клета реалност е възможна, когато сме в състояние, в което управлението на държавата кара от десетилетия електоратните си еденици да престанем да вярваме в добрите намерения и честта на тези, които сме избрали ДЕМОНкратично да коват закони, да ги прилагат и да ни пасат.
Когато навсякъде цари дух на съмнения и дезинформация от снарядите на „Информационната война“ с примесена миризма на презрение към всички назначени или търсещи каква да е държавна службичка за натрупване на богатства; когато МАСмедиите налагат ежеминутно, че фалшът не се смята за позор, когато и децата вече знаят, че ритуалните клетви не са гарант за истинност; когато човек не очаква вярност от хората, камо ли истински чувства, преданост или взаимност с коя да е партия или кауза; когато подкупът е необходимо и достатъчно условие за успех; когато никой нормален не може да очаква, че думите му ще бъдат отпечатани без изопачавания и преиначавания; когато общественото неблагополучие се превръща в златна мина на лични облаги; когато масовата култура е издигнала в култ безнравността; когато националният ефир ехти от политически тиради, по-досадни от тонколона на джамия; когато правдивостта на съдиите е под съмнение, а честността им е обект на непрекъснати подигравки; когато хранително-отровителната промишленост прави така, че битовата химия да не я слагаме до хладилника, а вътре в него; когато в крайна сметка се осъзнае фактът, че въртиш колелото като хамстер в клетка и ти стига само, колкото да погасиш пожара от банки и сметки… тогава се случват изключения от стадното правило. Някои хора от обществото започват да се съмняват във всичко – минало, настояще и бъдеще, различават шамандурите на „фактите на конспирацията“ в морето гъмжащо от глупости на „теории на конспирацията“ и вълната им почернява. На всеки колебаещ се, започнал да мисли, ставайки си от очите, СЪДБАТА предоставя на СВОБОДНАТА ВОЛЯ избори от личния пример на други черни овци:
1. Някои живеят щастливо, предприели вътрешна миграция, макар и все още с терзания от обвинения и други блеенета от стадото, че така спасявайки се поединично ще се издавят всички.
2. Други използвайки всичко това за фон правят своя контраст – еволюционен скок, повдигайки съзнанието си с духовна опорна точка и достатъчно дълъг лост, изработен от поуки и взети житейски изпити. Така разбулват тайната, че винаги всичко опира до личния избор. И най-ярката светлина не може да съществува и топли без тъмната сянка и студа.
3. Други въпреки съмненията, избират денят им да започне като началото на този текст.
За всички избиращи 2, моля продължете с четенето тук!
За устройството на този свят един мъдрец, направил отдавна своя скок ми каза, че това не опира до никакви външни битки, защото когато унищожиш това, което не си, това, което си престава да съществува. Единственият истински враг, който трябва да се атакува е този в нас! Припомняйки си по-често следната метафора от „Мъдростта на вековете“, ще сме по-сигурни, че сме в печелившия отбор:
„Може да се влезе в една черна стая пълна със злоба, пълна с мрак и само със запалването на една обикновена свещ тъмнината изчезва. Но обратното не може да се направи. Не може да се влезе в една стая добре осветена, пълна с истина и мъдрост, справедливост, радост, здраве и хармония на универсалната енергия, да се вземе определено количество тъмнина, очаквайки да има пропорционалният ефект.“
Да проявяваш състрадание към нещастието на другите, да си смирен, но без принизяване, да се откажеш от всяко чувство на омраза и отмъщение, да се покажеш великодушен без показност и разточителство, да си враг на порока, да подкрепяш мъдростта и невинността, търпелив и непримирим да си със злочестието, да не парадираш с благополучието си. Хората сме високи или ниски според волята на Бог, но по природа можем да бъдем възвисени или низки по собствена воля.Човек не се ражда с възвисена или низка душа, чрез усърдие той не може да стане по-висок физически, отколкото му е дадено, но може да възвиси душата си. Чрез действие на волята си човек може да се извиси до нравствен великан или чрез бездействие да се снижава до пигмей.
източник http://delo.bg/positions/demonkratitchni-izbori/